Хотели и хижи в планина Осогово.

в околностите на Кюстендил и региона

Планински туризъм

В Кюстендилския край възможностите за планински туризъм не са малко. Все пак град Кюстендил е заобиколен от планини. Най-удобна за туризъм е планина Осогово. Релефът на Осоговска планина е удобен за пешеходен туризъм. До сърцето на планината, района около хижа Осогово, местностите Три буки и Мандрата, където са основните туристически обекти се достига за 20 минути (21 км) по удобен и предлагащ живописни изгледи асфалтов път. Има много туристически маршрути, които ще Ви позволят да се насладите на красивата природа, да посетите територии със значително видово разнообразие често от редки дори застрашени видове. Делтапланеристите също са добре дошли в Осоговската планина.

Конявската планина също е подходяща за туризъм. Това важи с особена сила за любителите на екстремни спортове - безмоторно летене и делтапланеризъм. В планината могат да се видят и много паметници на културата като църкви, градища, гробници и крепости.

 

Парапланеризъм

ПарапланеризъмПарапланеризмът е най-простият, лесен и финансово достъпен начин на летене.  Парапланерът представлява крило, което се  пълни с въздух от въздушния поток и позволява на парапланериста да полети. Той е безмоторно средство за летене, но благодарение на възходящите въздушни течения добрите пилоти могат да прелят дори повече от 400 км и да се издигнат на височина над 7000 метра. Необходими са: крило, сбруя (седалка), здрави обувки, подходящ склон, вятър, възходящи термални потоци и желание.  Да лети с парапланер на практика може всеки без ограничение на пол и възраст - мъже и жени, деца, дори и до 80-годишни фенове. В най-лекия случай е необходимо да се направят 4-5 бързи крачки при излитане. Физическите натоварвания в нормален полет са малки. При сполучливо кацане се стъпва на земята все едно се слиза от бордюра на улицата.  Начинаещият парапланерист задължително трябва да се води от опитен пилот или квалифициран инструктор, а без да взимате уроци може да изпитате удоволствието от летен с парапланер, като се насочите към тандемен полет с инструктор.

В България има много места, където може да се практикува парапланеризъм сред тях са: Конявската планина и Осоговската.

Конявската планина е предпочитано място за любителите на екстремните спортове – безмоторно летене и делтапланеризъм, поради топлите въздушни течения. Най – подходящото време за летене е през юни, юли, август, септември, и октомври. Тук се провеждат национални и международни състезания.

Вятърът е ориентиран запад-югозапад-юг. Височината е 750 м., над морска височина е около 1470 м. При полетите се стартира от каменисто – тревиста поляна до телевизионната кула на върха на Конявската планина, а мястото за кацане са поляни в подножието на хълма. Мястото е достъпно за автомобили – има асфалтов път към телевизионната кула, отбивка на пътя София – Кюстендил.

Другото място от където може да се насладите на летене с парапланер в района на град Кюстендил се намира в планина Осогово, в близост до хижа Иглика. Хижата  се намира на 11 км от град Кюстендил, като до нея се  стига по асфалтов път. Разположена е на 1336 м. надморска височина в местността “Широки поляни”.  Кацането става в широка поляна намираща се между кварталите Младост и Върташево.

 


 

Ловен туризъм

Ловът е една от най-древните човешки дейности, като от източник на храна и облекло в миналото днес той се е превърнал по скоро в спорт, хоби и привилегия на богатите. В днешно време има и безобидни форми на лов, като фотоловът например.

Ловен туризъм

В България има много места за практикуване на ловен туризъм, едно от тях е на територията на ДЛС “Осогово”. Стопанството се намира в едноименната планина - Осогово, в подножието на която е разположен град Кюстендил, от нея е получило  и името си . То е само на 90 км разстояние от столицата София и най-близкото летище. Надморската височина  в Осогово варира от 2251 м при връх Руен до 590 м - в най-ниската точка в град Кюстендил. Климатът е типично планински.

Великолепното съчетание от благоприятен климат, екологично чиста, богата на природни забележителности среда са добра предпоставка за развитие на ловен туризъм.

За целта в Осогово има построени от ДЛС “Осогово” заслони и места за почивка и лагеруване в максимална хармония с природата по най-посещаваните маршрути. В района са разпространени повсеместно сърната, дивата свиня и заека, а от хищниците: вълка, лисицата, златка, бялка и дивата котка. Срещат се гривяк, яребица и пъдпъдък. В землищата на селата Раненци и Жиленци се срещат яребица и кеклика. На територията на ДЛС “Осогово” се ловува  дива свиня, сърна, вълк, лисица, дива котка, гривяк, яребица и пъдпъдък. Ловните трофеи при сърната достигат до 350 гр., а при дивата свиня - от 18-22 сm.

Правото на ловуване се предоставя на пълнолетни български граждани, с валиден билет за лов за съответната година. ДЛС “Осогово” организира лова като осигурява водач, транспорт, място за нощувка и др.

Конявска планина

Конявска планина е името на планина в Западна България, намираща се на около 80 км южно от София, през нея преминава пътя от София за Кюстендил и ГКПП Гюешево. Планината се ограничава от  запад от долината на р. Струма, на изток се съединява с Верила посредством седловината Уши, а на север и на юг граничи с Радомирската и Кюстендилската котловини. Тя е с площ от 237 квадратни километра и средна надморска височина 930 метра. Конявска планината се поделя на четири дяла – Ришки, Виденски, Колошки и Кориловски, с най-висок връх Виден -1 487 м. Интересен обект в планината е Чокльово блато. Те е разположено в близост до с. Драгомирово на 880 м и представлява най-голямото торфено блато в България с площ 1,5 кв. км. Планината е изградена главно от среднотриаски варовици, седиментни, гранити и метаморфни скали. Преобладаващи са седиментните скали и това заедно с блоково разломният строеж на планината създава благоприятни условия за развитие на карстов процес, в следствие на който са възникнали пещери и карстови извори. От Конявската планина измират много от притоците на река Струма. Конявската планина е естествена граница на средиземноморското климатично влияние в Кюстендилската котловина.
Тук растат предимно бук, цер, благун, габър, храстови и тревни формации.
Северните склонове са покрити дъбови и букови гори, а южните са слабо залесени.

В Конявската планина има открити останки от античи и средновековни крепости, църкви, градища и гробници.

Конявската планина е предпочитано място за любителите на екстремните спортове – летене и делтапланеризъм, поради топлите въздушни течения. Най – подходящото време за летене е през юни, юли, август, септември, и октомври. Тук се провеждат национални и международни състезания.

Вятърът е ориентиран запад-югозапад-юг. Височината е 750 м., 1478 м. над морска височина. При полетите се стартира от каменисто – тревиста поляна до телевизионната кула на върха на Конявската планина, а мястото за кацане е поляни в подножието на хълма. Мястото е достъпно за автомобили – има асфалтов път към телевизионната кула, отбивка на пътя София – Кюстендил.

Флора и фауна

Територията на държавно ловно стопанство “Осогово” попада в две горскорастителни области със съответните им пояси и подпояси.

Естествената дървесна растителност в подпояса на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори е представена от издънкови гори с участие на космат дъб, цер и благун. Те са с ниска продуктивност и в голяма степен увредени вторично от дългогодишното човешко въздействие. Създадените култури (предимно от черен бор) са със средна и ниска продуктивност, но са в сравнително добро състояние. Не се наблюдава естествено възобновяване от черен и бял бор - нещо характерно за по-голямата част от стопанството, което показва, че не трябва да се стига до крайности в използването на последните при залесителните мероприятия. От храстите са разпространени червена смрика и драка, което е показателно за ниската овлажненост, така характерна за подпояса.

Естествената растителност в подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела е представена от чисти и смесени издънкови насаждения с участие на горун, благун, цер, бук и габър. На хумусно-карбонатни почви участие в състава има косматият дъб. На отделни места се е запазил и семенен горун и цер, но той е в лошо състояние, поради продължителното клоносечно стопанисване. В горната част на подпояса на северни изложения се появява семенен бук.

В този подпояс са създадени редица култури предимно от бял и черен бор и в по-малка степен от дуглазка, смърч, бук, червен дъб, липи, бреза, акация и други. Състоянието на черния бор е сравнително добро, но белият бор в долната част на подпояса страда от ниската въздушна влажност и не може да разгърне потенциала си. Подпоясът се харектеризира с доброто семенно възобновяване на боровете, особено в районите над 800-900 м н.в. Създадените култури от дуглазка са в добро състояние. Най-лоши резултати се наблюдават при брезата, която страда от снеголоми и суховършие.

От храстите са разпространени глог, дрян и келяв габър. Последният на места е изместил естествената растителност вследствие на неправилното стопанисване и е станал основен лесообразувател. В района на Земенския пролом на много стръмни терени и върху тежки хумусно-карбонатни почви в условията на повишена въздушна влажност са се формирали характерни храстово-дървесни съобщества с участие на воден габър, келяв габър и космат дъб.

Подпоясът на среднопланинските гори от бук, ела и смърч се характеризира с доминирането на семенния бук като основен лесообразувател. На южните склонове се среща семенен горун и цер, а като спътници габър, трепетлика и бреза. Създадените култури са предимно от бял бор, които са в сравнително добро състояние. По-рядко са използувани черен бор, дуглазка, смърч и бреза, които също са в добро състояние. В билните части на Краище и Милевска планина на голи площи масово се настанява бял бор. Върху среднобогати и богати месторастения на сенчести изложения под боровите култури се настанява характерната за района широколистна растителност.

В района на планината Осогово са разпространени следните естествено растящи дървесни видове: бял бор, черен бор, ела, бук, зимен дъб, благун, цер, явор, трепетлика, габър, келяв габър, мъждрян и други. От тези дървесни видове са сформирани както чисти бялборови, черборови, букови, зимендъбови и други насаждения, така и смесени иглолистни, иглолистно-широколистни и широколистни дървостои.

В състава на растителните формации участвуват и следните храстови, полухрастови и тревни видове: шипка, леска, къпина, малина, боровинка, млечка, коприва, папрат, светлика, ягода, зановец, лудо биле, лайка, кантарион, мащерка и други.

Общо за стопанството може да се каже, че иглолистните насаждения (с изключение на планината Осогово) са с вторичен произход. Това налага внимателен подход при избора на оптимален бъдещ състав, а от там и на насоките на стопанисване и избора на дървесни видове за залесяване. Насоката за бъдещо развитие е към запазване на съществуващото флористично богатство и толериране на ценните и високопроизводителни дървесни видове, за което се изисква познаване на биологичните им потребности.

13. Защитени растителни видове и лечебни и редки растения на територията на ДЛС „Осогово”.

За територията на ДЛС “Осогово” растителните видове са следните:

- Горска съсънка, жълт планински крем, нарцисовидна съсънка, планинско подрумче , западно подрумиче , розов божур, самодивски божур, качулата боянка ,ямболски мразовец , източна ведрица, оливиеров минзухар, междинна аубриета, венерин косъм , планински явор , стройна теменуга, шарпланински ранилист, венерова симфиандра, средиземноморски шпорец, кахрис, ръбестостъблен воден морач, хойфелова тимянка, урумово лале, аносонолистен лопен,урумов лопен, скална метличина, променливоцветна камбанка.

 

Растителни видове поставени под режим на опазване и регулирано ползване от природата:

За територията на ДЛС “Осогово” растителните видове са следните:

- Зайча сянка, жълт смил, минзухар, обикновен синчец, лечебна иглика.

 

Лечебни растения:

Представители на територията на ДЛС “Осогово”на лечебни растения за използването на плодовете, цветовете, корените и кората им като лечебно средство са:

- Балканска пищялка, ранилист, червен кантарион, жълт кантарион, змийско мляко, синя жлъчка, смрадлика, вълнест напръстник, еньовче, обикновен риган, копитник, обикновен здравец, волски език, теснолистен живовляк, камшик, багрилно подрумиче, клинавче, дива тиква, ветрогон, росопас, голо изсипливче, луличка, лечебна комунига, пипериче, чобанка, зърника, козя брада, шапиче, змиярник, лудо биле, решетка, кукувича прежда, брястолистно орехче, лазаркиня, мечо грозде, лечебна медуница.

Освен посочените сравнително рядко събирани за билки растения, на територията на ДЛС “Осогово” се срещат редица масови такива. Това са глог, шипка, дрян, малина, офика, черна и червена боровинки, бял равнец, мащерка, маточина, сладка папрат, трепетлика, обикновен киселец, тревист бъз и др.

Великолепното съчетание от благоприятен климат, минерални води, екологично чиста, богата на природни забележителности среда и уникални паметници на културата характеризират ДЛС”Осогово”, като подходящо място за развитие на комплексен туризъм: Спа, Балнеологичен, Културен, Планински, Ловен, Зимен, Селски и др. форми на туризъм.

- Ловен туризъм.

Построени са заслони и места за почивка и лагеруване в максимална хармония с природата по най-посещаваните маршрути. В района на ДЛС “Осогово” са разпространени повсеместно сърната, дивата свиня и заека, а от хищниците: вълка, лисицата и дивата котка. В землищата на селата Раненци и Жиленци се срещат яребица и кеклика. В горните течения на реките Бистрица, Банщица, Елешница, Новоселска, Глогозка и Млачка река всяка година се извършва изкуствено разселване на балканска и американска пъстърва. Постоянният воден отток и подходящите места ги правят привлекателни обекти за риболовен туризъм.

- Планински туризъм.

Релефът на Осоговска планина е удобен за пешеходен туризъм. До сърцето на планината, района около х. Осогово, местностите Три буки и Мандрата, където са основните туристически обекти се достига за 20 минути (21 км) по удобен и предлагащ живописни изгледи асфалтов път. Наред с маркираните и използвани туристически маршрути от с. Богослов до х. Иглика и от х. Осогово до вр. Руен, има възможности за разработване на различни по продължителност и трудност екомаршрути, които преминават през територии със значително видово разнообразие, включително редки, защитени и застрашени видове, ендемити, реликти и лечебни растения. Осоговската планина е изключително благоприятна за развитие на зимни спортове и ски туризъм. Средната височина на снежната покривка за периода Ноември – Април е около 45 см. На места по северните склонове снежната покривка надвишава 1 м и се задържа до края на април. През основните зимни месеци средната височина на снежната покривка е 58,8 см.

 

Много добре развит и сравнително цялостен е поясът на буковите гори, в който основен компонент е обикновения бук. Срещат се също съобщества на черния бор и обикновената ела. Тревистата растителност е представена от съобществата на обикновената полевица, валезиевата власатка, чернеещата власатка и др. Съобществата на обикновения бук фактически определят и горната граница на гората, която е разположена на около 1900 м надм. в.
Над пояса на буковите гори и отчасти в самия него са разположени фрагменти от съобщества на белия бор, но оформен пояс на иглолистните липсва. В северната част на планината е запазена иглолистна гора от смърч, в централните части – остатъци от бялборови, а в южната част – предимно черборови гори (Pinus nigra).
Добре е обособен и поясът на субалпийското редколесие, клековите и хвойновите храсталаци, но с модифициран състав. Растителната му покривка е изградена от съобщества на сибирската хвойна, черната боровинка, връшняка, балканския зановец (Chamaecytisus absinthioides), картъла, чернеещата власатка и др. Участие в нея взима и синята боровинка.
В най-високите части на планината (вр. Руен, 2251 м) се срещат алпийски флорни елементи като качулатата гъжва, броловата власатка, сибалдия, цениска ливадина (Poa cenisia) и др., където формират фитоценози с малки размери.
От българските ендемити в Осогово се срещат румелийска мишовка (Minuartia rumelica), бодлив миск (Jurinea tzar-ferdinandii), българско вятърче (Jasione bulgarica), пиринска власатка (Festuca pirinensis), рилска теменуга (Viola orbelica) и др, а от балканските ендемити – панчичева пищялка (Angelica pancicii), рьомерово плюскавиче (Silene roemeri), мочурно
плюскавиче (Silene asterias), балканска петлуга (Pinguicula balcanica), планинска самодивска трева (Peucedanum oligophyllum), панчичев спореж (Senecio pancicii), лятно живиниче (Scrophularia аestivalis), качулата гъжва (Sesleria comosa), босненска мишовка (Minuartia bosniaca), жълт планински крем (Lilium jankae), шимонкаев тънкокрак (Koeleria simonkaii), родопско омайниче (Geum rhodopaeum), шкорпилова ведрица (Fritillaria skorpilii), янкев лопен (Verbascum jankaeanum) и други.
В Осогово евросибирските и европейските видове преобладават значително над средиземноморските. Евросибирските и европейските видове от установените гризачи са 75%, а средиземноморските – само 19%. Широко разпространени бозайници в планината са дива свиня (Sus scrofa), язовец (Meles meles), лисица (Vulpes vulpes), вълк (Canis lupus), невестулка (Mustela nivalis), сърна (Capreolus capreolus), обикновена къртица (Talpa europaea), таралеж (Erinaceus concolor), обикновен и лешников сънливец (Glis glis, Muscardinus avellanarius), кафява горска полевка (Clethrionomys glareolus), подземна полевка (Microtus subterraneus), катерица (Sciurus vulgaris) и др., а в недалечното минало се е срещала и мечката (Ursus arctos). Характерни птици са чинка (Fringilla coelebs), боров синигер (Parus ater), червеноглаво кралче (Regulus ignicapillus), черен бързолет (Apus apus), сойка (Garrulus glandarius), сива врана (Corvus cornix), горска дърволазка (Certhia familiaris), червенушка (Pyrrhula pyrrhula), имелов дрозд (Turdus viscivorus), черен кълвач (Dryocopus martius), скален орел (Aquila chrysaetos) и много други. От земноводните и влечугите широко разпространени са дъждовникът (Salamandra salamandra), обикновеният тритон (Triturus vulgaris), кафявата крастава жаба (Bufo bufo), жабата дървесница (Hyla arborea), ливадният гущер (Lacerta agilis), зеленият гущер (Lacerta viridis), стенният гущер (Podarcis muralis), смокът мишкар (Elaphe longissima), медянката (Coronella austriaca), слепокът (Anguis fragilis). От рибите се срещат маришка мряна (Barbus cyclolepis), речен кефал (Leuciscus cephalus), скобар (Chondrostoma nasus) и др.
В Осогово се срещат и планинските елементи – планинска жаба (Rana temporaria), алпийски тритон (Triturus alpestris), живороден гущер (Lacerta vivipara) и усойница (Vipera berus), глациални реликти у нас. Те са обитатели на високите планини – Стара планина, Рила, Пирин, Родопи, Витоша и Осогово. Силно студенолюбиви са, с неголяма екологическа пластичност. Особено ценен за планината е алпийският тритон. Той е включен в Червената книга на България в категория “рядък”. Защитен е от закона, като не само унищожаването, а и самия факт на улавянето му се категоризира като неотстранима щета. От рибите характерен планински елемент е балканската пъстърва (Salmo trutta fario), обитаваща реките с бързотечащи, чисти и прохладни води
Средиземноморското влияние в Осогово прониква по долината на р. Струма. В ниските части на планината широко разпространение има гръцката жаба (Rana graeca) – типичен медитерански елемент. Други средиземноморски и субсредиземноморски представители на херпетофауната срещащи се само в ниските части на планината са – кримският гущер (Podarcis taurica), пепелянката (Vipera ammodytes), големият стрелец (Coluber jugularis), сивата водна змия (Natrix tessellata). От птиците тук гнездят испанското каменарче (Oenanthe hispanica), червеноглавата сврачка (Lanius senator) и зеленогушата овесарка (Emberiza cirlus). От паяците интересен е видът Brachythele denieri – медитерански елемент, разпространил се по долините на р. Струма и притоците й. Все пак тези и други топлолюбиви представители трябва да бъдат разглеждани по скоро като изключение отколкото като характерни за фауната на Осогово. Степните елементи са много слабо застъпени.
Осогово е планина бедна на ендемити. Ендемичен за планината е скакалецът Poecilimon affinis ruenensis.

Осогово през лятото

Туризъм в Осогово през лятотоЛятото в Осогово е прохладно. Може да избягате от горещините и да прекарате една приятна почивка или дори само няколко часа сред природата.  Наред с маркираните и използвани туристически маршрути от с. Богослов до х. Иглика и от х. Осогово до вр. Руен, има множество различни по продължителност и трудност екомаршрути, които преминават през територии със значително видово разнообразие, включително редки, защитени и застрашени видове, ендемити, реликти и лечебни растения.

Един от най-популярните и предпочитани от туристите  маршрути за отиване и връщане до връх Руен е маршрутът: хижа "Осогово" - местността "Превала" /кладенецът "Бег бунар"/ -  връх Руен. Лятната маркировка представлява червена боя по камъните и дърветата, а зимната е метални колове. Разстоянието от хижата до върха се взима за около 3,30 - 4 часа, а обратният път за около 3 часа. Липсват трудни и стръмни изкачвания. По пътя към върха се преминава през местността "Грамадите" - слабо наклонено тревисто плато, осеяно с отломки от гранит. От тук се открива прекрасна гледка към масива на връх Руен и околните върхове - Мали Руен, Шапка, Човека, Зърен камък, Черни връх и Чуката. Самия връх Руен не се вижда още. Следващата стъпка от маршрута е покоряването на връх Човека, след което се излича на местността "Превала" - тук е и чешмата "Бег бунар", има също така и заслон. Разстоянието до тук се взима за около 1,30 часа. Пътеката до връх Руен продължава по югозападния склон на връх Шапка, преминава покрай връх Мали Руен, за да достигне до тревистата заравненост на връх Руен. С подходяща екипировка и следвайки зимната маркировка върхът може да бъде покорен и зимата.

Разбира се за любителите не толкова на разходките, а на чистия въздух барбекютата или пикник на някоя полянка са добра алтернатива.  Само да не забравим - пазете природата чиста тя ще ни се отблагодари.

Хисарлъка

Лесопарк "Хисарлъка" е хълм, който се издига над Кюстендил и е част от Осоговската планина. Има характер на подножно стъпало със стръмен разседен северен склон, в основата на който бликат топли минерални извори. Изграден предимно от метаморфни скали - предимно гнайси, които се разкриват в местностите "Бухалските скали" и "Каптажа". От лесопарк "Хисарлъка" водят началото си потоци, които са десни притоци на река Банска. Почвите са главно излужени канелени горски. През средновековието хълмът Хисарлъка е напълно обезлесен и подложен на силна ровинна ерозия.

В края на 19 век и началото на 20 век под ръководството на лесовъда Йордан Митрев е създадена иглолистна гора. След края на Втората световна война залесяването продължава и се провеждат редица благоустройствени мероприятия. Хисарлъка се превръща в красив парк, подходящ за разходки, спорт, отдих и туризъм.

Лесопарк "Хисарлъка" заема площ от около 1300 декара. В него преобладава черният бор, срещат се бял бор, ела, смърч, явор, цер, липа и др. Създадени са много алеи, къто­ве за отдих, детски и спортни площадки, чешми.

Хъл­мът е свързан с Кюстендил посредством много алеи и 3 асфал­тирани пътя от които само един е разрешен за движение на автомобили.
От високите части се открива панорама към Кюстендилската котловина и оградните й плани­ни.
Xисарлъка е свързан с народни предания и празници, а днес — с традиционния празник „Кюстендилска пролет". Има важно селищо-образуващо значение още по време на траките. Раз­крити са останки от антични и късноантични некрополи.
На билната заравненост е разкрита крепост — акропол на Пауталия, построена в края на IV в., използвана по времето на Първа­та и Втората българска държава като феодален замък и разрушена през XV в. Днес част от крепостната стена е реставрирана и включена в цялостния архитектурен ан­самбъл на парка.
Посещаван туристически обект Хисарлъка е изхо­ден пункт за туристическите маршрути в планина Осогово.
Осоговската планина е четвърта по височина в България с най-висок връх Руен 2251 метра н. в. /един от стоте национални тури­стически обекта/ и средна н.в. 1078 м. Планината е лесно достъ­пна и проходима.

Осогово през зимата

Зимен туризъм в Осогово

 

 

През зимния сезон Осоговската планина е подходяща, както за всички зимни спортове, така и за разходка или пикник.

Средната височина на снежната покривка за периода Ноември – Април е около 45 см. На места по северните склонове снежната покривка надвишава 1 м и се задържа до края на април. През основните зимни месеци средната височина на снежната покривка е 58,8 см.

Планината е предпочитано място за спорт и отдих. В близост до пътя има множество барбекюта, заслони и беседки. Туристическите маршрути са добре маркирани. Изградени са три ски писти с различна степен на трудност, за да отговорят и на всички предпочитания.

В непосредствена близост до ски пистите в Осогово има хижи и хотели, работещи за осигуряване на пълния комфорт на туристите.

 

 

 

 

Ски и сноуборд в Осогово

Само на около 20 километра от град Кюстендил се намират трите ски писти в Осоговската планина. Цените  са символични в сравнение с големите ски центрове като Банско, Боровец и Пампорово. Пътя е добър и се почиства редовно. Ски пистите в Осогово са в непосредствена близост до базата на планинските спасители. За да избегнете инциденти в планината не се надценявайте, съобразявайте се с правилата за безопасност.

 

Ски и сноуборд писта ОсоговоСки писта "Осогово"

Пистата е с дължина 910 метра и широчина 45 метра. Средния наклон е 22 % при денивелация 204 метра. Влекът е тип "Котва" с капацитет 720 човека на час. Скоростта му на движение е 3,6 метра в секунда. Долната станция на ски влекът на 1634 метра надморска височина, а горната на 1838. Дължината на трасето е 913 метра.

Ски писта "Осогово " е с висока степен на трудност и е подходяща за напреднали скиори. Оборудвана е със система за изкуствен сняг и се обработва ежедневно със снегоутъпкваща техника. За любителите на силните усещания ски пистата е осветена за нощно каране.

В съседство се намира "шейнарската писта". Тя е дълга 1300 метра, но наклона е по-малък, което я прави подходяща за не чак толкова напреднали скиори. Ски пистата минава през живописна борова гора.

Ски писта "Осогово" разполага със собствен ски гардероб, който може едновременно да оборудва 30 скиора. При желание може да се организира ски училище за начинаещи.

Любителите на планината могат да се разходят до връх Руен със снегоутъпкваща машина.
В подножието на ски писта Осогово има заведение в което се предлагат топли напитки и храна.
За контакт: 0888/ 496-451 - Иво

 

Ски и сноуборд писта ОсоговоСки писта "Людмил Янков"
/носи името на кюстендилския алпинист, музикант, поет и автомобилен състезател - Людмил Янков-Людмата, участник в експедициите "Лхоце'81", "Еверест'84" и др. в Алпите, Памир и Хималаите. Людмил Янков загива трагично на 17 април 1988 г. заедно със Стоян Наков под връх Камилата в Мальовишкия дял на Рила/

Пистата е с дължина 382 метра и широчина 35 метра. Средния наклон е 17% при денивелация от 65 метра. Влекът е тип "Паничка" с капацитет 720 човека на час. Долната станция е на 1575 метра надморска височина, а горната на 1635.

Ски писта "Людмил Янков" е със средна степен на трудност, но е подходяща и за начинаещи скиори. Оборудвана е със система за изкуствен сняг, обработва се ежедневно със снегоутъпкваща машина и е осветена за нощно каране.
Ски писта "Людмил Янков" разполага със ски и сноуборд гардероб.  При горна станция на влека има заведение в което се предлагат топли напитки и храна.

На ски писта "Людмил Янков" е разположен "Осогово Фън Парк", който предлага на сноубордистите уникални изживявания преодолявайки серията от кинк бокс, кинк рейл, прав бокс, С-бокс, мини бокс и други уреди за начинаещи и напреднали.
За контакт тел. 0889/ 34-64-98 - Янко


Ски и сноуборд писта ОсоговоСки писта "Три Буки"

Намира се на пешеходния път между хотел "Три Буки" и профилакториум "Три Буки". Най-удобо е да оставите колата си на паркинга на хотела и да продължите пеша. Разстоянието не е голямо, а разходката си заслужава.

Пистата е къса и с малка денивелация, което я прави много подходяща за начинаещи скиори и сноубордисти.

Влекът е тип "рибка" с ниска скорост, което позволява дори и начинаещи деца да се възползват от него.

В долната част на пистата има открита чайна в която се предлагат топли напитки, сандвичи, вино, скара и др.

В близост до ски писта "Три Буки" са изградени няколко места за отдих, барбекюта, места за палене на огън, навеси и др.
За контакт тел: 078/ 522-332 и 0887/ 397-615


 

 

 

 

Осоговска планина

Туризъм в планина ОсоговоОсоговската планина e най-северната част на Осоговско-Беласишката планинска група от Рило-Родопския масив. Тя се разпростира в границите на две държави България и Македония. Пета по височина в България, като най-високият връх е Руен - 2251 метра над морското равнище. Той се намира в българската част на планината и е сред стоте национални туристически обекта. При ясно време от върха се откриват уникални гледки. На север можем да видим очертанията на Западна Стара планина, на североизток – Конявската, Люлин, Витоша и Верила планини. На изток се откриват билата на Рила, а на югоизток – Пирин планина. Осогово е старо славянско или пославянчено име, което означава планина, образувана около нещо – вероятно военен стан. Планината има обща площ от 4223 квадратни километра, от тях 996 квадратни километра се простират между Кюстендилската и Каменичката котловина. Частта  от Осогово която се намира в България се разделя на два дяла наречени западен или висок дял и източен или нисък дял. Двата дяла на Осоговската планина се различават значително по строеж, възраст на скалите и релеф. За граница между дата дяла се приемат реките  Новоселска река и Добра река.

Западният(висок) дял има две ясно очертани заоблени била, които се пресичат при връх Руен. Едното било има направление североизток - югозапад и следните по-важни върхове:

Гроба с височина 1320 метра над морското равнище.

Кюнек с височина 1923 метра над морското равнище.

Човеко с височина 2047 метра над морското равнище.

Шапка с височина 2188 метра над морското равнище.

Мали Руен с височина 2241 метра над морското равнище.

Царев връх –той се намира в Република Македония.

На изток от него се намират ридове , които са се образували от врязването на река Елешница и Скокова река. На северозапад билото завършва с хълма Хисарлъка който има характер на подножно стъпало и се намира непосредствено до град Кюстендил.

Другото било има направление северозапад- югоизток и по него минава държавната граница с Македония. То е по-ниско, но по-добре очертано и има следните по-важни върхове:

Бождерица с височина 1578 метра над морското равнище.

Балтаджийница с височина 1995 метра над морското равнище.

Ждрапаница с височина 1814 метра над морското равнище.

Просеченик с височина 1753 метра над морското равнище.

Осогово е важен хидрографски възел. Речната мрежа има голяма гъстота  над 2 километра на квадратен километър. Реките, които извират от българската част на планината са десни притоци на река Струма, като по-значителни от тях са реките Бистрица, Елешница, Драговищица и Треклянска. Реките Бистрица и Елешникца извират непосредствено под връх Руен. Планина Осогово има отток от около 20 литра в секунда на квадратен километър. В долините на река Елешница и река Речица пък има карстови извори.

Климатът в Осоговската планина варира от преходно-континетален в по-ниските части до планински климат в местата над 1200 метра надморска височина. Планинския климат в Осогово се характеризира със сурови зими, обилни валежи и дебела снежна покрива. В северните склонове на планината има и лавиноопасни райони. Най-благоприятни за развитието на дървесна растителност са климатичните условия в районите с надморска височина 800-1300 м на север и 900-1500 метра на юг. Растителността в Осоговската планина в частта над 1800 метра над морското равнище е предимно представена от тревни формации, храстови – сибирска хвойна и синя, черна и червена боровинка. В горния планински пояс растат бял бор и бук, а в долния – бук, горун, габър, черен бор и леска. Разпространени са също така малината, ягодата, шипка, билки, гъби и различни мъхове. В Осоговската планина се намират природните резервати Габра, в който е разпространен черен бор, Църна река – бук и лесопарк Хисарлъка.

Представители на територията на Осоговската планина на лечебни растения за използването на плодовете, цветовете, корените и кората им като лечебно средство са:

- Балканска пищялка, ранилист, червен кантарион, жълт кантарион, змийско мляко, синя жлъчка, смрадлика, вълнест напръстник, еньовче, обикновен риган, копитник, обикновен здравец, волски език, теснолистен живовляк, камшик, багрилно подрумиче, клинавче, дива тиква, ветрогон, росопас, голо изсипливче, луличка, лечебна комунига, пипериче, чобанка, зърника, козя брада, шапиче, змиярник, лудо биле, решетка, кукувича прежда, брястолистно орехче, лазаркиня, мечо грозде, лечебна медуница. Освен посочените сравнително рядко събирани за билки растения тук се срещат редица масови такива. Това са глог, шипка, дрян, малина, офика, черна и червена боровинки, бял равнец, мащерка, маточина, сладка папрат, трепетлика, обикновен киселец, тревист бъз и др.

От животинският свят се срещат див заек, катерица, обикновен сънливец, лисица, сърна, дива свиня, ливаден гущер, усойница, дъждовник, планинска жаба, балканска пъстърва, черна мряна, речен кефал и др. От птиците установени в Осогово 11 са включени в Червената книга на България. Мястото е от Европейско значение за планинския кеклик /Alectoris graeca/, чиято гнездова популация тук е значителна. Осогово поддържа представителни популации на осояда /Pernis apivorus/ и белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/. Скалният орел /Aquila chrysaetos/, соколът скитник /Falco peregrinus/ и бухалът /Bubo bubo/ също гнездят в района.

Резерват "Църна река" е единствената защитена територия в планината с обща площ 190,8 ха, от която залесена 185,3 ха. Обявен е за опазване на характерни горски екосистеми. През 2005 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. В резервата не са разрешени човешки дейности.

В Осоговската планина можете да видите още следните природни забележителности:

"Юч бунар", намиращ се в землището на с. Богослов. Представлява група дървета от вида гигантска секвоя.

"Вековна букова гора". Тя се намира в местността "Света гора" - манастира "Свети Лука" в землището на с. Граница.

До основните туристически обекти и бази в планина Осогово се стига по 21 километров асфалтов път, свързващ град Кюстендил с планината. Климатичните условия в планината създават условия за продължително снегозадържане, което от своя страна е предпоставка за зимен и ски туризъм. А за любителите на природата остава възможността да се насладят на уникални гледки, да подишат чист въздух или просто да покорят своя Олимп, следвайки маркировката на туристическите маршрунти. Осогово планина е красива и обаятелна през всички сезони, а множеството барбекюта изградени по пътя ще задоволят претенциите на всеки.

Планина Осогово е величествен природен храм с богата духовна и културна летопис – опознайте го!

 

 

Сайта Туристическа дестинация Кюстендил е изграден от Студио СС Дизайн на базата на Joomla!
Всички снимки в сайта са авторски, ползването им с каквато и да е цел е възможно само след писмено разрешение от автора им!