Средновековна църква Свети Георги

Средновековна църква Свети ГеоргиЦърквата “Свети Георги” се намира в югозападния квартал на град Кюстендил – Колуша, който в средновековието е бил село с име Коласия и седалище на кюстендилския митрополит по време на Османската империя. Това е най-старата запазена средновековна църква в Кюстендил. Строена в края на Х - началото на ХI в. Тя е кръстокупоолна, от типа "вписан кръст", с размери 10 метра дължинна без притвора и ширина - 8,70 метра. Изградена е върху каменни основи от тухли, с т.н. "скрити редове", техника при която редовете тухли са замазани през един по фасадите. Куполът и стените завършват с подпокривен двуреден корниз тип "вълчи зъб". Във вътрешността на църквата са разкрити стенописи от началото на ХІІ, ХV – ХVІ и ХІХ век, които представляват редки паметници на църковната живопис. Средновековната иконография е дело на майстори зографи от Солунската школа, от този период най-добре запазен е образът на Свети Никола. Има предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил ІІІ Шишман, който бива убит в битката при Велбъжд през 1330 г. Голяма част от експонатите принадлежат на Възрожденската иконопис от края на ХІХ век. В близост до църквата има възрожденска сграда, където са изложени част от запазените възрожденски икони и други паметници на църковната живопис. През ХІХ в., църквата е разрушена от турците (до основите на сводовете). През 1878-1880 г. е възстановена от ктитора дядо Стоян от Колуша. Това на практика е първата реставрация на църквата. Към нея е построена допълнителна част – сводест покрив, камбанария и преддверие През 1985 г. притвора и камбанарията са съборени, като с това църквата е възстановена в нейните средновековен вид, обем и пропорции. През 1990 г. започва цялостно разкриване на запазените средновековни стенописи, а окончателната реставрация на църквата завършва през 2004 г.
Средновековните стенописи са редки паметници на културата, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис в България, а възрожденските - разширяват и обогатяват представите за българската църковна живопис от този период, поради което църквата притежава голяма историческа, художествена и архитектурна стойност.
Църквата е не действащ храм, архитектурно – строителен и художествен паметник на културата с категория “национално значение”.

Църквата датира в края на X до началото на XI в. Тя е национален паметник на културата с голяма археологическа, ходожествена и историческа стойност като най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България. Във вътрешността й са разкрити стенописи от началото на XII , XV-XVI и XIX век, представляващи редки паметници на църковната живопис . Средновековната иконография, дело на майстори зографи от Солунската школа, е представена от светци лечители- Св. Панталеймон и Св. Ермолай, Св. Дамян и Св. Козма, Св. Мина както и от светиците Св. Варвара, Св. Неделя, Св. Петка и Св. Екатерина. Най-добре запазеният образ е на Св. Николай. От XV-XVI в. са иконите на Св. Сава Сръбски и Св. Йоан Бабтийски. По голяма част от експонатите принадлежат на Възрожденската иконопис от края на XIX в. В непосредствена близост до църквата е възрожденската сграда, където са експонирани част от запазените възрожденски икони и други паметници на църковната живопис.

Представяме Ви...

Вижте също ...

Сайта Туристическа дестинация Кюстендил е изграден от Студио Видеограф на базата на Joomla!
Всички снимки в сайта са авторски, ползването им с каквато и да е цел е възможно само след писмено разрешение от автора им!